Ти СИ!

Ти си малка капчица роса
в знойния ми летен ден
заплетена в моята коса
и спускаща се бавно по ръба
слизаща за да докосне
всяка частица от мен!

Ти си като пъстроцветната дъга
изгряваща за да озари деня
със своята изящна, покоряваща красота
галеща изкусно всички мои сетива!

Ти си искрящата вечна светлина
пробудила всяко кътче в моето сърце
Разтърсваща всичко от вътре
и прогонваща мрака за векове!

Времето не може да те спре,
ти си устремен и със сияещо лице
като на едно малко, палаво дете
с поглед стопяващ всички ледове!

Ти си всичко от което имам нужда
твоето докосване и най-красивите цветя
заспали тихичко под снега събужда.
Топъл като изгряващото слънце от нощта
което щом засия, от твоя нежен поглед онемя!

И не ще те изпусна да си отидеш сега
Ти си моето цвете, моята съдба!
Към теб протягам леко аз своята ръка
и те моля да я вземеш на мига!

Вземи я, и ме понеси на твоите крила,
там където имаме закрила и тлеят
както обич, радост и тъга,
така и неописуемото ЩАСТИЕ и ЛЮБОВТА!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf