На живо от мястото, където животът не се случва
Скъсани афиши и увехнали цветя в гримьорната. Аплодисментите от снощи днес звучат пресилено. Декорите овехтяват, заставени да са съпричастни. Репликите ще стърчат утре от устите на аматьори. Не ми достига артистичност, затова играя себе си. Изхвърлих всички реквизити, за да опростя пиесата. Гримирах само думите, лицата оставих да бъдат фон. Костюмите ги заключих, за да не прикриват срама. Под светлините на прожекторите мракът издъхна. И почти празната сцена се смути от своята самота. Единственият актьор пристъпи бавно към публиката. И продължи да пристъпва, докато накрая се сля с нея.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: without_a_definition
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-09-15 г.
прочитания: 89
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|