опит за новела - продължение

Джипа потегли. Нямаше нужда да пита къде отиват. Посоката съвпадаше с тази за болницата на града. Сестра й бе изяла сладоледа и сега очичките й поглъщаха с любопитство всичко наоколо, спирайки се най-вече на магазини, в които се продаваха играчки. Наложи се да спрат още два пъти – за балони, боички и книжки за оцветяване. Най-сетне пристигнаха. Наистина отиваха в болницата. Войника мълчешком им отвори вратата на джипа, те слязоха и тръгнаха след него. Спряха на регистратурата и сестрата посочи дъното на коридора. На вратата, пред която спряха пишеше главен лекар. След като почукаха и никой не им отговори седнаха да почакат. Едва тогава момичето се осмели да проговори и попита:- Значи татко е искал да дойдем на свиждане. Дано батко Ваньо да е добре. Лошо ли е ранен?Войника не знаеше какво да отговори. Тя усещаше как той се моли по-бързо да дойде лекарят, за да не се наложи да обяснява. И, като че чул молбата му по стъпалата видяха да слиза мъж с бяла престилка, който се насочи към тях. Той отвори вратата на кабинета и ги покани да влязат. Седнаха и зачакаха. Едната минута мълчание й се стори цял час. Чувстваше се гузна, тъй като знаеше защо са тук, но не трябваше да го показва. Притеснението й се засили от мисълта как ще реагира малката й сестричка. Тя беше любимката в къщи. Малките компромиси, правени понякога от баща им, бяха във връзка с нейните желания. И двете бяха наясно, че в дома им няма място за капризи, но кой можеше да откаже на молбата на малката. Още повече – желанията й бяха разумни, изпълними и не биха могли да се нарекат каприз. Тя толкова обичаше баща си, че дори когато й се скараше за нещо, не се сърдеше, не плачеше, а просто питаше какво е сбъркала, как да поправи грешката. Беше твърде умно и интелигентно за петте си години дете. Какво ли щеше да стане сега, когато го види легнал, с превръзки… Дано поне да е в съзнание. Гласът на д-р Манов, така се казваше главният лекар, прекъсна мислите й. - Така. Момичета, наясно съм, че не знаете защо сте тук. Войниците не са посмели да ви кажат, но желанието на баща ви беше да ви се каже истината. Каза, че ви познава добре, нали сте му деца. Обясни, че сте силни, мъжки момичета и затова помоли да ви доведат при него. Ще бъда директен.Снощи баща ви е бил прострелян и сега е тук при нас, в болницата. Оперирахме го сутринта и още като дойде в съзнание помоли да се обадя до Заставата, за да ви докарат до тук.. Хубавото в случая е, че извадихме куршумите и състоянието му е нормално. Ще се наложи да полежи в болницата няколко дни и после ще се прибере при вас. Вие съответно ще трябва да се грижите за него. Ще се справите, нали? Момичето изслуша с привидно спокойствие думите на доктора. Обърна се към сестра си, за да проследи реакцията й. Детето стоеше като заковано за стола. Опитваше се да проумее това, което чу. - А нарушителя хванаха ли го? – попита то изведнъж . Явно детето бе шокирано от чутото.Мозъчето му не позволяваше да проумее случилото се. Въпроса му бе толкова неочакван и не на място. Пръв се окопити доктор Манов. Като лекар той бе наясно какво става в главичката на детето и затова реши да продължи разговора в тази посока. - Да, момичето ми, хванали са го, но преди това той е стрелял. Куршумите са щели да улучат лейтенант Иванов. Татко ти видял, хвърлил се да го отблъсне, но за жалост не успял да предпази и себе си. Лошото време изиграло лоша шега на престъпника и спасило батко ти Ваньо, защото баща ти видял къде се намира лошият човек ,благодарение на светкавицата, която го осветила в този момент, но калната пътека не позволила на татко ти да отскочи и така куршумите са го улучили. Това е. Сега вие почакайте тук, а аз ще проверя как е татко ви и после ще ви заведа при него. Докторът излезе. Малката се гушна в кака си и притихна. Момичето отново се замисли. Никой не проговори докато не се върна доктора. Тръгнаха към стаята на баща им. Сърцето й щеше да се пръсне. Стискаше до болка ръката на сестра си. Не се притесняваше за себе си, а за нея. Как ли щеше да реагира като го види? Най-сетне стигнаха. Придавайки си спокоен вид момичето пристъпи бодро в стаята бутайки пред себе си малкото момиченце. Още с влизането си то се хвърли към леглото и извика:- Татенце! Как си татенце? Боли ли те? Къде е нарушителя? Какво се случи там? Страшно ли беше?- Олеле, колко много въпроси наведнъж. Добре съм, ще ми мине. Няма нищо страшно. Малко ще полежа тук при доктор Манов и ще се прибера. Нарушителят го изпратихме където му е мястото. По-важното е вие как сте. Страх ли ви беше през нощта. Притесних се много за вас. Като знам как кака ти “обича” светкавиците и гръмотевиците…Наред ли е всичко в къщи. - Браво татенце. Много се радвам, че си добре. Когато чичо доктор ни каза какво се е случило малко се уплаших, но сега се успокоих. Лекувай се по-бързо защото ни е скучно без теб. Аз нищо не съм чула през нощта, но кака цяла нощ е била на прозореца. Лови живи змии, а от едни гръмотевици я е страх. Мен не ме е.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf