|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Гласове стаени
Колите бягаха по дългия самотен път. Уморих се да се взирам в сливащите се краски на пейзажи. Облегнах глава на хладното стъкло и затворих очи. Тъжните нюанси на джаз изпълваха пространството и се унесох в годините отминали, изпълнени с безгрижие и радости.
Колата спря. Стреснах се и отлетяха. Отворих бавно вратата и стъпих на земята. Събрах последните си капки Сила и вдигнах глава. Да се сблъскам, за последен път, с моята Съдба!
Лъхна ме премръзналото й тяло. По прозорците и се стичаха прашните й сълзи. Пресъхналите клони на дървета облизваха ги жадно. Гарвани танцуваха върху изпочупените й керемиди.
Угаснала бе всяка светлинка, Надежда, в нея! Милата ми, повехнала, Селска Къща!
Доближих се до нея. Помилвах портите й зелени, потъмнели и напукали се от стихии. Изтръпнаха ръцете ми от болката й. Взех ключа, люлеещ се на пирона, и го превъртях в ключалката ръждясала. Стомахът ми се сви от мъка, докато повдигах резето. Не издържах и изритах я по дъските изгнили.
Изскърца тя, възмутена от яростта и отвори ми Ада! От сенките му изплуваха Гласове Стаени.
Детенце подкара колелце по площадката. Гласчето му, като вятърни камбанки, се разля в тишината.Невинността озари лицето му и разтопи вкамененото ми сърце. Усмихнах му се, но светлината в очите му бе за друг. Проследих я и запламтя душата ми за Него. Облегнат на стената на къщата бе Баща му. Черните му очи бяха нежни като коприна. Дълбокият му топъл глас замилва слухът ми.
Заплаках. Протегнах ръце да го докосна. Пръсна се на парченца Спомена! Погълна ме бездната на Мъката.
Поставих стълбата и се покатерих на тавана да събера снимките, останали ми с него. Изрових ги и духнаx прахта от тях. Белотата им ме заслепи. Прегърнах ги и с мисли започнах да ги рисувам. Слязох от там. Не посмях повече да се разходя из къщата мрачна, откакто Той завинаги, от този свят, си замина!
Заключих я! Вгледах се в бъдещето й, тъжно, и махнах с ръка за сбогом!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: pegeonus
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-09-16
прочитания: 193
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7722
Автори: 2101
Произведения: 48584
Съобщения: 213826
Лексикони: 2292
Коментари: 73137
SMS-и: 806
Снимки: 4937
|
|
|
|
|
|
|
|
|