StihoveBG.com
Начало Творби Автори Клубове е-издания е-книжарница Истории Лексикони SMS-и Форум Чат Други
Начало

Наши приятели
Творба - информация

Гласове стаени

Колите бягаха по дългия самотен път. Уморих се да се взирам в сливащите се краски на пейзажи. Облегнах глава на хладното стъкло и затворих очи. Тъжните нюанси на джаз изпълваха пространството и се унесох в годините отминали, изпълнени с безгрижие и радости.

Колата спря.
Стреснах се и отлетяха.
Отворих бавно вратата
и стъпих на земята.
Събрах последните си
капки Сила
и вдигнах глава.
Да се сблъскам,
за последен път,
с моята Съдба!

Лъхна ме премръзналото й тяло. По прозорците и се стичаха прашните й сълзи. Пресъхналите клони на дървета облизваха ги жадно. Гарвани танцуваха върху изпочупените й керемиди.

Угаснала бе
всяка светлинка,
Надежда,
в нея!
Милата ми,
повехнала,
Селска Къща!

Доближих се до нея. Помилвах портите й зелени, потъмнели и напукали се от стихии. Изтръпнаха ръцете ми от болката й. Взех ключа, люлеещ се на пирона, и го превъртях в ключалката ръждясала. Стомахът ми се сви от мъка, докато повдигах резето. Не издържах и изритах я по дъските изгнили.

Изскърца тя,
възмутена от
яростта
и отвори ми
Ада!
От сенките му
изплуваха
Гласове Стаени.

Детенце подкара колелце по площадката. Гласчето му, като вятърни камбанки, се разля в тишината.Невинността озари лицето му и разтопи вкамененото ми сърце. Усмихнах му се, но светлината в очите му бе за друг. Проследих я и запламтя душата ми за Него. Облегнат на стената на къщата бе Баща му. Черните му очи бяха нежни като коприна. Дълбокият му топъл глас замилва слухът ми.

Заплаках.
Протегнах ръце да го докосна.
Пръсна се на парченца
Спомена!
Погълна ме бездната
на Мъката.

Поставих стълбата и се покатерих на тавана да събера снимките, останали ми с него. Изрових ги и духнаx прахта от тях. Белотата им ме заслепи. Прегърнах ги и с мисли започнах да ги рисувам.
Слязох от там. Не посмях повече да се разходя из къщата мрачна,
откакто Той завинаги, от този свят, си замина!

Заключих я!
Вгледах се в бъдещето й, тъжно,
и махнах с ръка за сбогом!

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: pegeonus
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-09-16
прочитания: 193
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
Вход

  потребител:
         парола:
                     

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика
   Потребители: 7722
   Автори: 2101
   Произведения: 48584
   Съобщения: 213826
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73137
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937

За контакти За СтиховеБГ Права и задължения FAQ Дарения Блог
Bulgar-BG.com | Clix.bg - виж какво се случва | Far.bg - Новини и Блогове | Авто Обяви | Pic4e.net | Chukni.com | Любовни писма
Онлайн библиотека | Предавател.ком