|
Щастието
Колко още може да бъде тежък живота? Дали трябва да страдаме още? Е, сигурно един ден всичко ще свърши, но дали това ще бъде смъртта ни? Можем ли въобще да кажем, че сме хора? Радваме се на малките неща и най-вече на падението на ближния ни.Замисляйки се, не мога да установя дали някога съм бил истински щастлив. Не знам дори какво е щастието. Дали това ще е мигът, в който ще срещна половинката на живота си? Не мисля, защото проблемите никога не свършват. Застанал в момента на леглото си, отпускайки се надолу и замисляйки се, че като се върна във Варна ще съм пак при мой те приятели, но ... какво от това? Ще започна пак да си затварям очите за цялото лицемерие относно мен.Не, не го искам вече това. Ако зависи от мен искам да остана и да си лежа. Може би, някои ден ще видя момичето, което толкова силно ме привлича?И сигурно ще изтръпна, но какво от това, след като тя ще ми каже, че няма смисъл да сме заедно или никога няма да се заговори за това? Мислел съм си, че трябва да се гледа по оптимистично на живота, но как като в него няма нищо хубаво, което да се види. С цялата техника на човечеството и с целия мозък на света ,пак не можем да бъдем щастливи. Както ми е казвала сестра ми : "Проблема на хората е че просто някои ни е дал няколко милиона мозъчни клетки, с които можем да мислим." и според мен е права. Сигурно някои ако прочете това ще си каже: " тоя е яко депресиран и сигурно се е забил в тях". Не, напротив! Депресиран човек е всеки, това вече е перманентно състояние на хората. И аз се смея и аз излизам и се веселя, но това за мен това не е щастието. Щастие ли е да излезеш да се напиеш или нашмъркаш, да си хванеш някоя девойка и да си легнеш с нея? Е, за повечето е щастие - за мене не!Това просто е мода и нищо повече. Всеки казва "Бори се!", но защо да се боря? Да победя едното, а да ме спъне другото, по-добре през цялото време да си стоя на земята. Искам един ден да видя как хората са искрени, как когато се разминете и ти каже "Здрасти" да не виждаш в очите му завист и лоши помисли. Искам един ден да паднат всички маски и човек да е такъв какъвто е по душа. Чудел съм се, защо въобще ми трябва да чувствам нещо? Ако съм безчувствен всичко е по-лесно. И най-вече искам да не мога да обичам, а тя така да ме преследва и наранява. Искам да съм един облак. Да стоя отгоре и да гледам простотата преследваща хората. Никои да не може да ме стигне, да не мога да чувствам, а само просто да гледам. Да видя как се избиват хората, как едни се събират, други разделят, едни да се целуват, други бият. Да видя целия нещастен ироничен измислен свят на глупавото човечество. Щастието - красива дума, но както много други без значна. Просто една дума без покритие, защото щастието пак е само една маска!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Unvalued
раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2007-09-17
прочитания: 242
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8185
Автори: 2267
Произведения: 54713
Съобщения: 257990
Лексикони: 2613
Коментари: 86329
SMS-и: 823
Снимки: 5642
|
|
|
