КОМА

вземи ме
в сухите сълзи
и изкъпи ме
във очите си
нетленни
не казвай
идвам
ей сега
не се заричай
ти
това не можеш
да направиш
та виж се
ти си без крака
без тяло
и без болка
твоята душа
с приятели
във нея влюбени
танцува
тихо и безмълвно
във нощта
и радва се
щастлива е
до утринта
когато пак тъгата
сънена пристига
от вътрешната сфера
на очите ми
сълзи не спират
да се леят
а външно
сякаш нищо няма
и птиците си пеят
пеят
оправям ганичката
и системата
във кой ли свят
сега си
мъчиш ли се
или си свободна
докосна ли се
до отвъдното
до рая твой
заслужен
или те дави
преизподнята
лицето ми е каменно
досущо твоето
и все ми е едно
къде си
или докога
аз чакам
или идвам
имам сили
и всеки миг
ти ги излъчвам
ти си
моето
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: CHAR
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2007-09-19
прочитания: 317
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7722
   Автори: 2101
   Произведения: 48599
   Съобщения: 214156
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73161
   SMS-и: 806
   Снимки: 4938