I.
Моят път е изваян от камък, моят път е постлан със цветя - често път на усмивка и... пламък; вечен път - пожелан от мечта. Сам по него вървя към безкрая, сам по него вървя нощ и ден: под звездите вървя и нехая, а в зори пък - вървя прероден. II.
Моят път в буренак е обрасъл; моят път е размекната кал: не прониква до там слънчев блясък - тъмен облак над него е спрял.
Сам по него в обувки метални, сам по него сред трън и мъгла: кости - мокри, а дрехите - кални, плът - раздрана и страшно кървя. III.
Моят път е безкраен, измамен; моят път е мечта и кошмар! Сам по него съм пътник неканен; сам по него - но сам господар! |