Аз съм страшна, гноясала рана,
аз съм черна отрова в кръвта,
аз съм болест, в сърцето вкопана,
аз те дебна, както хищник - стръвта.
Аз съм болка душевна. И лудост.
Аз те тласкам към странни дела,
аз съм всяка извършена глупост,
аз довеждам до тебе скръбта.
Аз съм демон за твоите страсти,
аз терзая във твойта душа,
аз покривам плътта ти със краста,
и надеждите твои руша.
Ще се скрия от всеки лечител,
притаен като сянка в тъма -
изградих несломима обител -
там злобея и пазя стръвта…
Щом избяга от тебе страхът ти;
щом страха си сметеш като прах -
ще повехне отново смехът ти
в тежки скърби - и аз ще съм с тях.
Ти от мене не ще се изплъзнеш -
в тежка болест по мъртви мечти
във плътта си от болка ще тръпнеш -
щом ме има, ще страдаш и ти!
