Изгубена любов

В сърцето ми бушува ураган,връхлита пак със страшна сила,

и ако ми кажеш "как си мила?",ще стихне силата му знам.

Но ти далече си,не искаш да се върнеш,не искаш и да видиш моите очи.

Лицето ми не искаш и да зърнеш,отказа се завинаги от мен дори.

В живота има срещи и раздели,има щастие и радостни сълзи.

Но щом сърцата със любов сме слели,раздялата тогава най-боли.

Боли ме от лъжата ти голяма,боли ме от лъжливите слова,

макар да казваш че обичал си за двама,ти ме остави въпреки това.

Къде отиде любовта голяма,защо прогони чувствата сега,

и капка жал в сърцето няма,стъпка безогледно моята душа.

Напразно молих се гласа ти аз да чуя,сълзи проливах,виках те в нощта,

безмълвен,ням за мен остана,ненужна бях ти аз сега.

И въпреки това си те обичам,за теб мечтая всеки ден.

Искам времето назад да върна,да мога пак да те прегърна.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf