Уморена

Уморих се от болка и страдания.

От безкрайните твои лъжи.

От напразните за нас обещания ,

които ми дават надежди и мечти.

Уморих се все да прощавам ,

а после да проливам сълзи.

Уморих се все да копнея ,

за една твоя усмивка дори.

Омръзна ми все да те чакам ,

а времето да прекарваш с други.

Омръзна ми да живея такъв живот

и дори и с теб самотна да бъда.

Отивам си. Вече е късно.

Уморена от всичко между нас.

Не искам вечно да страдам ,

а ти да нехаеш за нас.

Защо когато си тръгнах ,

разбра , че обичаш ме ти?

Защо когато любовта ни умира ,

ти искаш да я възродиш?

Късно е за твоите чувства.

Не изпитвам нищо към теб.

Късно е да ми се вричаш ,

че между нас съществува любов.

И сега се връщаш в живота ми.

Но уморена съм.Вече е късно.

Молиш ме , пададаш в краката ми ,

но забравих какво е да чувствам.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf