НОСТАЛГИЧНО

Носталгично тъпчат ветровете

загорелите от лятото листа.

Носталгично свърши нащо време

в крайната отсечка на дъжда.

Носталгично не можа да ме обикнеш,

но сърцето като морска светлина

пак ще чака кораба да се завърне -

зъзнещо, самотно на брега.

Носталгично блъскат се мъглите.

Неприлично плаче гордостта.

Аз ще бъда нечие момиче.

Споделена пътеводна светлина.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf