Налей кръчмарю

Налей кръчмарю силно питие,мъката си в чаша да удавя.

Да забравя хубавите часове,щастието тука да оставя.

Налей кръчмарю може пък и две,че болката сега ми е голяма.

Разбито днес е моето сърце,душата е кървяща рана.

Недей кръчмарю гледа ме така,с насмешка и ирония злорада,

не,не съм пропаднала жена,не съм и няма никога да бъда.

Вземи кръчмарю тънко острие,дълбоко го забий в гръдта ми бяла,

не ще си ида с тъжното лице,с усмивка ще притихна,спряла.

Вземи кръчмарю снимката сега,накъсай я на хиляди парчета,

хвърли ги в бистрата река и нека да звънят като звънчета.

Налей кръчмарю още по едно,да пием двама за последно.

Сама ще бъда в черната земя,сама..завинаги без Любовта.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf