|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
АЗ СЪМ ПРИКАЗКА, КОЯТО НЯМА КРАЙ...
Все повече си мисля, че си уморен от мен.От детският ми свят и от това, че не пораснах!И как откривам във Луната стих,написан от звезди - красиви, бляскави...И от това, че нощем пожелавамда бъда приказка в света ни тежък...Да бъда лъч от Слънцето изпратенда грее силно и любящо във сърцето!
И от това, че винаги мечтая...И, че обичам Пепеляшка, Аладин...И, че намирам как да разрушавамоковите на сивия ни ден!
И от това, че в изгревите виждам,как облаците утрото целуват...А залеза, акорд е от пиано,но ти така и никога не чуваш...И предполагам вече си решил,че мястото ти е във моят спомен.Но не, не си! Ела и ме вземи,аз искам те до мен в света огромен!
Аз искам, като приказка без крайда ме четеш и после да разказваш...За светлината, за нощта и за брега,където двамата със теб в едно се сляхме!Недей да отминаваш моят свят.Върни се и към мене се затичай!
Защото сам ще стигнеш ли до края?
Ако затвориш страницата кой ще те обича?За Dalyana с благодарност!/тя знае защо/
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: maria_ha
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-11-21
прочитания: 1078
точки: 96 ( виж далите точки )
коментари: 12 ( виж коментарите )
препоръчано от: 51 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7349
Автори: 1974
Произведения: 43471
Съобщения: 174184
Лексикони: 1877
Коментари: 61204
SMS-и: 769
Снимки: 4560
|
|
|
|
|
|
|
|
|
