|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ПУСТИТЕ ПЛАЖОВЕ
Когато сезонът на лятото
своя кратък път докрай извърви
и ни грабне есента-златната
в люлка от пожълтели треви,
остават опустелите плажове,
ревниво стаили смеха и глъчта,
на морето най - верни приятели,
винаги заедно са те по света.
И морето от обич дарява ги
с раковини и миди от дълбини,
нежно гали кехлибарени пясъци,
със своите синьо-зелени води.
А когато понякога вятърът,
яростен, непоканен се втурне,
безброй песъчинки лудо кръжат,
като подплашени диви коне.
Колко са тъжни пустите плажове,
красиви дори и под мрачно небе,
а морето неуморно все тъче ли тъче
от песъчинки златисти брегове.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Fabiana
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2007-09-19
прочитания: 200
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8185
Автори: 2267
Произведения: 54713
Съобщения: 258005
Лексикони: 2613
Коментари: 86330
SMS-и: 823
Снимки: 5642
|
|
|
|
|
|
|
|
|
