През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях в тъмнината, за да открия теб. Над мен летеше онзи страх които тихо и тайно ми шепнеше, че няма да успея да те открия. Страха летящ над мен очакваше да се предам защото аз си бях един и същ както в момента в които те съзрях. Мрак нахлу навсякъде дори и в мен вървейки по тъмната пътека на нощта търсейки твоята диша. Край мен бродеха мъртви гласове викаха ми да се откажа от теб. Аз за миг си пожелах да те открия на брега на морето от целувки в мрака. И уморен да се приближа в нищото към теб. До теб ще седна аз на брега и ще взема с шепа малко от морската вода за теб и мен. Но събудих се и осъзнах, че сън е било а ти си някъде далеч, но моето търсене все някога ще спре и отново ще се радвам до теб като дете.