Навик

Да те обичам вече нямам сили,

моя обич, тежка като камък.

Годините жестоки плавно са отмили

следите от онзи, горещия пламък.

И твоите очи, трептящи във мрака

вече не носят мир в моята нощ.

И леглото ми празно тебе не чака.

И вече не тръпна пред твоята мощ.

Косите ти избродирани вече във сиво

отдавна отвикнах нежно да галя.

В очите го няма чувството диво,

с което можех любов да разпаля.

С времето отвикнах аз да те обичам,

моя обич, трудна чак до изнемога.

След тебе нямам и желание да тичам.

Но да си тръгна от тебе... не мога...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf