Спомен от рая

По път безкраен аз вървя
по път безкраен и далечен
и няма аз къде да спра
и да си спомня деня
от който спомен вечен
аз ще пазя и накрай света.

Пак тъй морен бях тогаз
и като сладко заспах
под листите на дъб вековен
чуден сън сънувах.
Намерих се на място -
май че беше рая -
на една поляна на края,
но каква картина се разкри
пред мойте смаяни очи
не мога ази да опиша,
но ще пробвам:
там чист се въздух диша,
ах, усещам го дори кат пиша.
Природата е уникална там,
напълно непозната нам.
Кестен, дъб и бук,
ах, всичко има тук,
хризантеми по земята,
здравец във краката;
лалета аз си къснах
и взех ги във ръката
моя;
А по синьото небе
формирали се кат сърце
облаците бяха.
Там, насред дървата,
се мерна еднорог,
за който на Земята
се говори, че създаден бил от Бог
и той го пази.
Гущерче там лази,
птиците летят
до домашния си кът.
Мравките игриви

в мравуняците свои
се тълпяха;
защото веч успяха
зимнина да съберат.
Мир царува
между вълка и овцата
никой не ловува,
никой никому не робува.
Пчелите работливи
кацаха от цвят на цвят,
а там пък самодиви
няколко мъже лъстят.
Една от тях се приближи към мен -
аз изтръпнах - занемял -
и бързо хванат бях във плен
от нейната неземна красота.
Тя ме хвана за ръка
и топло на душа ми стана.
Тя страстно ме целуна,
после грациозно се обърна
и избяга.
Ръце протегнах да я хвана,
но вече късно бе
и не я хванах, не.

Оттогава замечтан
по тоя друм вървя облян
от мисли и тревоги
и все за нея мисля.
И все опитвам се да спра
и тамо да се върна
и отново да я зърна
и пак да я прегърна
и отново да я пипна,
но не мога...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf