Начало

Творби

Автори

Клубове

е-издания

е-книжарница

Истории

Лексикони

SMS-и

Форум

Чат

Други

Начало

Наши приятели


Творба - информация

ПРИКАЗКА

Изрисувано утрото слиза
През мъгливата мрежа от спомени.
Ти си рицарят. Аз - самодивата.
В тази приказка...кой ни подгони?

Кой подстрига косите ми свилени,
Кой открадна доспехите бойни?
До последната нота изсвирени
Старомодни и тъжни герои.

Пак се скитаме - голи и боси.
Пак залости вратите двореца.
Вместо сабя, тояжка ще носиш
До една парцалива принцеса.

Има път! Развенчани ще тръгнем.
Ще прескочим във друга епоха.
Ще целуне принцесата сънена
По студените устни...жабока.

Ще напишем отново сценария
Тъй, наопаки. Малко по - мъдър.
Моя Приказка! моя „България"!
Дай ни име, с което...да бъдем!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: kalatea
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-09-21
прочитания: 251
точки: 56 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 38 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8185
   Автори: 2267
   Произведения: 54706
   Съобщения: 257640
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86325
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642