На дъщеря ми
Днес във шепите ти падна поредната отронена сълза. Не знаеш да тъжиш ли или да се радваш на тез петнайсет мънички слънца. Отлитнаха завинаги-си казваш със мъничко,със мъничко тъга. А с тях и малкото момиче, и куклите и детската душа... Да,всичко безвъзвратно отшумя. Ръце на можеш вече да размахваш- нехайно,с хлапашки вирната глава, на колелото все по-рядко ще се качваш /как трудно свиква се с това?!/ А вън на улицата виж-деца играят,смеят се с небето синьо. Те мълчаливо викат те: Ела! Не мога...станах на 15 години... 06.09.2007
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: MARIYANA
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-09-21 г.
прочитания: 229
точки: 43 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 24 ( виж препоръчалите )
|
