Ставам на трийсет...

Лятото си отиде, листата изтляха до жълто,
Дъждът все по-често ни плиска.
Денят с нов аромат се изпълни,
А аз... аз скоро ставам на трийсет.

Остарявам ли? Малко пораствам?
Белите нишки в косите мълчат.
А моето малко, красиво богатство
Пак ме опъва с мъничка ръка.

Много срещнах, много ще видя,
Как ли пътят ми ще продължи,
Дали ще мога в Париж да отида,
Дали ще успея да карам и ски?

Ярък залез се изгубва в хлада,
Стъпвам в уморената земя.
И на трийсет пак съм млада
И готова за света!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf