Ода за Мрака

Живееш с широко отворени очи....,но те не виждат светлината на деня.

Не виждат жаравата на този град в сумрака.

Не виждат изгрева изпепеляващ сутрин мрака.

Очите ти са пълни с вечен мрак...

Облян от облика на звуците във тишината,

ти плуваш в топлината, аромата на земята.

Ти докосваш с длани нещата, с ушите си чуваш, приемаш различно света в светлината.

Завиждам ти понякога дори, не можеш да четеш в лицата хорските лъжи.

В очите твои мрак цари.

И в тяхното безсилие се крие твойта сила.

Да "виждаш" всичко, що е забранено да погледнем...

Ти знаеш, кой те лъже по гласа, четеш по интонацията му дори...

Усещаш го, това ти дава преимущество нали?

Предпазен си от фалшивото безличие на всичко.

Зависим си от всичко...

Живееш в свят на тъмнина в очите.

В черно необятно кадифе...

Бориш се с океана на мечтите, да бъдеш друг мечтаеш може би.

Затварям очите си в опит да прекрача в твоя свят.

Пристъпвам и ето всичко ме плаши, привлича с черните си краски, с шума на всичко непознато.

Света отново трябва да изуча...

Да видя в погледа ти празен светлината, в невидимите сълзи капещи горещо по страната.

Откривам смисъла на изпитанието на съдбата.

Защо съм тук се питам в тишината, какво ми е дадено, какво да ценя на земята.

На какво да се радвам със цяло сърце...

Завиждам ти малко, ти вече го знаеш...

Ти си съвършен в несъвършенството в живота.

Научиш ли се да цениш това, което ти е дадено от бог, няма да има по- щастлив на земята ...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf