ТЪЖЕН ПРАЗНИК

Защо така самотна днес изгарям?
Защо сърцето тъй болезнено се свива?
Компания ми прави моята цигара-
димът и сив със нищото се слива.

Защо сама посрещам този празник-
не трябваше ли с теб да съм сега?
Денят превърна се във тъжен делник
и аз сама съм, с моята тъга!

А имах планове за този ден
и как си го представях само...
Ти само трябваше да си до мен
и да се сгуша в мъжкото ти рамо!

Но ти, уви, не си до мен
и знам- ти също там си сам!
Аз знам- ти също искаш да си с мен,
далече, някъде далече, там.

Прегръщам снимката ти мълчалива
и виждам твоите усмихнати очи
и пак се чувствам мъничко щастлива,
в сърцето ми по-мъничко горчи.

Защото зная колко ме обичаш!
Дори на снимката личи,
с очите си, как в обич ми се вричаш
и как безкрайно ме жадуваш ти!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf