***

Как в нощта ми леко влезе,

съня ми кротко посети

луната тихичко излезе,

а на мен не ми се спи.

Терзания в дън душата,

будувам в този късен час,

как иска ми се да сънувам,

ала в теб се влюбвам аз.

Какво да сторя сърце кърви,

невъзможно достижим си ти

разкъсана от нецъфнали копнежи,

чакам слънце, луната да смени.

Душата ми обрулена и гола

заключена отвори ти,

дори и със сто катинаря за затворя

единствен теб ще приюти.

Така разголих се пред тебе цяла,

чак до дъно ме прочети ти,

не мога себе си да позная

от къде се взе за бога ти.

С душевност чиста ме плени,

проникна в жилите, в най-тънките ми фибри,

Безпомощна съм... Нямам сили...

нито думи вече дори, само този стих,

за тебе страннико, за теб го съчиних.

16.09.2007 /на един прекрасен човек/

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf