Вторник

Спомням си,че бе вторник-един ужасно студен мартенски вторник.Спомням си,че валеше.Малки ледени кристалчета режеха кожата на лицето ми.Духаше силен вятър и аз едва си взимах въздух.

Дъждът бе притиснал целия град в студената си прегръдка.Черните облаци бяха надвиснали толкова ниско над улиците сякаш всеки момент щяха да скочат и да запълзят като черни змии по земята.

Спомням си,че когато най-после успях да стигна под шапката на спирката вече бях мокра до кости.Дрехите лепнеха по мен,а малки вадички черен грим се стичаха по лицето ми.За първи път открих,че дъждът има солен вкус.Сълзите на небето бяха заседнали в гърлото ми.Усещах болка по цялото си тяло.

Прибрах се вкъщи,хвърлих мокрите дрехи и влязох в банята.Пуснах крана с топлата вода до края.Имах чувството,че се разтапям под силната струя,а това,което бе останало от мен изтичаше в сифона на пода.Облак от пара изпълни тясното помещение.Изтрих влажното огледало с ръка.Мразех лицето,което ме гледаше безизразно-един празен поглед,едни прозрачни очи,изгубили цвета си;очи,които някога бяха сини-мастилено сини-с една черна точица в средата.

Мразех тялото си-мразех грозната му слабота и стърчащите кокали!Все едно не бях жива.Това ли бях аз?Какво направих със себе си?Какво позволих да се случи?Изтрих сe с кърпата, която висеше като одрана кожа на закачалката и облякох любимата си тениска.Седнах на канапето в хола и си запалих цигара.За първи път в този шибан ден почувствах топлина.Вдишвах дима дълбоко,дълбоко.Сякаш това бе лекарството,с което се опитвах да излекувам тялото и душата си!

Спомням си,че преди да Го срещна бях красива.Сега приличах на сянка-бездомна,черна,ненужна на никого сянка.Спомням си,че обичах да се смея,че имах мечти,че не се страхувах от нощта, а сега стъмнеше ли се отварях широко очи от страх, че утре няма да се събудя.Той ме направи такава.Създаде жената,която искаше за себе си. Жена,която да прилича на Него. Жена,която да е нещастна заедно с Него. Жена, която никой друг не би поискал. Грозна жена, с грозна душа.

Чух как външната врата се отваря,а след това и как ключа превъртя два пъти отвътре.Той се бе прибрал.Чух как събува обувките си и ги рита в коридора,как закача якето си.Чух и малките капчици,които се стичаха от него,да оттекват в тишината.

Дъждът още не бе спрял!

Когато влезе в хола не каза нищо.Черните Му очи не се виждаха в сумрака.Отдавна не ги бях виждала. Беше ме страх да гледам в тях!

Той взе кърпата просната да се суши на канапето и затърка косите си.След това седна до мен и ме прегърна.Усетих леденото Му тяло, ледените Му целувки на врата ми. Усетих и брадата Му как реже лицето ми.Усетих и солените си сълзи да се стичат като вадички по страните ми.Усетих как горчивият Му вкус бе заседнал в гърлото ми.Усещах болка по цялото си тяло.

Затворих очите си. Представих си дъжда- студения мартенски дъжд.За първи път от доста време имах мечти. Мечтаех за ледената му прегръдка,за студения вятър,за черните змии. Спомням си ,че заспах щастлива.Спомням си,че бе вторник-един ужасно студен мартенски вторник.

Спомням си всичко!Всичко!

Ако само можех да забравя!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf