Самотна е

Вървя. Познати алеи,

по пътя жълти листа.

В душата тихо. Не пее,

прошепва. Акорди тъга.

Дървета цели в позлата,

листопадно е, красота ...

Сядам на пейка позната.

Без теб. Тишина, самота.

Липса. Отмина отдавна.

Бе някога, вчера, преди...

Днес самотата ме грабна.

Тъмен пъзел душата реди.

Спомням си лице в здрача:

усмивка, а в очите звезди.

Мълча. Не искам да плача,

но отвътре напират сълзи.

Тишина. Не казвам „Ела".

Прошепвам тихо „Върви".

Късно е. Аз дали съм била

част от там, част от преди?

Самотна е пейката. Знам.

Само спомен пази. Дали?

Няма вече какво да и дам.

Тръгвам си. Отвътре ръми.

23.09.2007

(цикъл "Бяло перо")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf