Дали

В една посока с теб гледахме някога,
но неусетно изгубихме свойте следи.
Сега се усещаме по-чужди от всякога.
Уж заедно сме, а сме все по-сами.

Вече на търся ръцете ти в мрака

и ти не сънуваш мойте очи.

И не със онзи трепет се чакаме,

нито със онзи копнеж от преди.

Устните вече не парят тъй жарко,
а светлината в очите мъждука едва.
Не виждаш ли? Губим се! Не е ли жалко
да спрем по средата на пътя-съдба.

Любовта мълчаливо от нас си отива.

Оставаме празни и много боли.

Тъмнина ни прегръща, сърцата изстиват.

Дали ще ги стоплим отново?Дали?

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: maslinka
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-09-24 г.
прочитания: 255
точки: 59 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 30 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7274
   Автори: 1944
   Произведения: 42471
   Съобщения: 167727
   Лексикони: 1825
   Коментари: 59131
   SMS-и: 762
   Снимки: 4406