Понякога виждам живота
тъй черен и толкова сив.
тъй розов и толкоз красив
Тогаз аз се чудя:
чий ли е този каприз?
Съдбата туй нещо толкова
чудно за наш'та човешка душа
пристига оперено смешно и казва:
"Сега ще е розов света"!
След малко цвета си тя сменя
и тръгва сърдито в нощта
и става от ясно по-ясно
сега ще е черен света.