Червенокосата пристигна неочаквано-
захвърли жълтия си шал върху дърветата,
забоде топлото оранжево тук-там,
та като горски свещи да и светят.

Разходи се във любопитната гора.
Щом мине- ветровете и подсвиркват-
-Каква красавица !-а после се разбра-
за нея Лятото тъгувало неспирно.

За среща молело я всеки път,
а тя пък все на срещите не идвала-
изгаря в Лятната любов Светът,
а Есента пред Зимата притихва...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Ружена
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-09-25
прочитания: 125
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8185
   Автори: 2267
   Произведения: 54713
   Съобщения: 258005
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86330
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642