Обич... чиста обич

Вълни морски, южен бриз прохладен,

сребристи дюни в бездна от безброй звезди,

красиво цвете вплетено в коси омайни,

две пламнали, изгарящи от страст души.

Преплетените пръсти,

искрящите очи,

дъхът... забавен,

сърцата, пулсиращи до лудост,

гласът задавен в сълзи,

устните влажни...

обсипаните с лунна светлина тела,

тръпката, владееща така жестоко,

докосваща всяка клетка от плътта.

Коси със аромат на горско цвете,

кожа, нежна като бисерна вода,

вкус, напомнящ ягодово питие...

Свят опиянен от обич...

чиста обич,

нечувствана, бленувана от богове.

Кой не би им завидял...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf