Някакъв научно-фантастичен разказ

Това не е ден, а кошмар. Оля ме остави сам за да изкукуригвам от скука. Или трябва да се случи нещо или ще застрелям онзи долу с каквото ми попадне.

- Нафи !

Нафи слуша. – се появи на екрана.

- Това ти е работата. Кажи коя дата сме днес.

Двадесет и осми юли, четвъртък.

Всъщност Нафи е милото ми роботче.

- А годината Нафенце ?

Това изглежда го изненада, цала минута по екрана святкаха хиляди уравнения, с бог знае колко хиляди неизвестни. Все пак Нафи е безпогрешен :

2777 г. И се намираме в Бошуля.

- Никой не те е питал кой къде се намира ! Ама тенекиена кутия, а ! Какво има в момента по телевизията ?

Сто години женски хор при църквата "св. Богородица ". В момента се изпълнява песента : "Божие слово слушат всички на Уран ".- стара земянска песен.

- След това ?

Световен джаз фестивал в Злокучене с конкурс за мис Космическа чекла.

- Вълнуващо глупаво е. А по радиото Нафи ?

Новини.

- Хайде, превключи се на радио.

Нептун. Днес колективът от местният филиал на комбината " Бук-Дъб "- Бошуля изпълни тримесечният си план. До края на юни работниците и служителите ще произведат в повече 700 007 чифта космически налъми, намиращи добър прием в редица наши и чужди съзвездия. Тази си победа колективът посвещава на предстоящия 7 конгрес на профсъюза на Извънземните работници…

Карабунар. Преди девет минути и тридесет секунди тук започна премиерата на операта "Влюбеният Пентиум ", по местни мотиви. В петата минута тя бе прекъсната от спонтанните аплодисменти на хилядите тукашни и чужди интелигенти и на четримата бошулски бекове, дошли като почетни гости. Повикан на бис, експерименталния за пръв път у нас тенор-робот повтори знаменитата си фраза- Асталависта бейби. Поради особености в устройството си, тенорът бе принуден да изпее преди това всичко наново, отзад-напред. Предвид предстоящото гостуване на Карабунарската опера в Бошуля, умоляват се бошулци да не предизвикват на бис робота…

Сатирична витрина. Все по-често се получават сигнали по повод конвейера в селската баня "Карамфил",предназначен за изтриване на жителите. Става въпрос за случаи, когато посетителят излиза от другият край на съоръжението не изтъркан, а направо рендосан. До кога, питаме, ще продължава всичко това, и няма ли никъде институция, която ще сложи най сетне край на тази смехотворна за 2777 година неуредица…

- Стига ! Знаех си, че ще слушам пак за трудови победи и технически достижения… Колко е часът, Нафи ?

17, 37777

- Шест без двадесет и пет… В колко беше срещата ?

? ? ?

- Идиот. Срещата със Игор, разбира се !

18 : 000…

- Благодаря ти, Нафенце. И марш в шкафа !

Не, наистина е кошмарно… Навсичко отгоре направиха работното време на три часа и тридесет минути, та да се чуди човек какво да прави в къщи. Дано има нещо интересно в вестник "Галактическии Бушмен", поне. На 770 страница печатат куриози : Да се посмеем заедно…То като чели само вие се смеете… В периода от 17 до 19 часа на главната улица в Бошуля е най-оживеното място в Галактиката. На 70 квадратни метра се получават средно по 77 настъпвания и съответно- 7 извинения и 17 изръмжавания да внимавате, ЗАЩОТО…

Хиляди чипове, колко ми е скучно !

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf