Подаръкът
Колегите ми подариха пижама. Оказа се много интерестна дреха. След някакъв час-час и половина установих съвсем сигурно кое е горнището и кое долнището. За всеки случай отбелязах последното със бял конец. Вечерта жена ми попита по какъв повод съм се омотал в този топ пижамен плат и защо съм се захилил в него като малумник. Отговорих, че просто съм един жизнерадостен човек, а тя корегира, че тъкмо в този вид приличам не на друго, а на жизнерадостен чурек. Накрая жена ми кресна да се приведа незабавно в ред, защото ако ме види дъщеря ми ще се разплаче. Отговорих спокойно, че преди всичко това не е "топ", а е най-завършена пижама. Тогава жена ми каза, че ще бъде добре вместо да се правя на кукер, да си облека горнището на гърба си, а не на краката си. Опонирах веднага и след някакъв час-час и половина разглеждане оглеждане и вглеждане, тя смънка, че може би имам право. На другият ден се обзаложих с десетина познати от блока във връзка с горнището и долнището, като им дадох по десет минути за размишление. Със спечелените пари си уших пижама по поръчка.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: svetlin
раздел: Лирика -> Хумористична
публикувана на: 2007-09-25
прочитания: 202
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|