Усмивката ще се роди полека

Усмивката ще се роди полека

от влюбената тъжна тишина

и от немите въздишки на стените,

хубава и тайнствена като жена,

нежна и чуплива като цвете,

плаха като поглед на сърна,

топла, за да може да те сгрее,

бяла като момина сълза,

усмивката ще звънне някак тъжно

и кротко дланите ще се сплетат,

не от страст и не защото ще е нужно,

просто заедно сърцата ще туптят...

Усмивката ще те намери, зная,

през мълчание и страх ще стори брод,

с целувка по челото ще те приласкае..

И ти ще бъдеш същия...и съвършено нов...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf