|
Любов от пръв поглед
Не, не, нямам никакво намерение да си изливам сърцето пред вас. Просто искам да опровергая приказките, че любовта от пръв поглед започвала от очите. Това се просто врели-некипели. Ще се аргументирам с историята как всъщност между мен и съпруга ми пламна искрата, или както там се нарича онова, дето ни заведе пред олтара. Той беше, и продължава да е, прекрасен скиор. Служебно се бе заел с благородната задача да обучава по-младите си колеги да карат ски. На един такъв курс отидох и аз. Първото нещо, което моментално харесах у него, беше червената му брада. Изпитвах неустоимо желание да се поровя из нея, като в кучешка козинка. За жалост, на ските стоях ужасно нескопосано, а и от носа ми висяха едни флуидоподобни образувания, които не можех да обърша, защото постоянно ми трябваха и двете ръце, за да не падна фатално. Тоест, давах си сметка, че в този си вид можех да предизвикам единствено съжаление, ако не и презрение у който и да е мъж. Пък и нали задачата беше да усвоя определени умения, а не да флиртувам. Приех нещата присърце, и само след седмица вече не представлявах заплаха за себе си, останалите скиори и разните храсти и борчета. Минавах отвсякъде без страх, макар и не дотам елегантно. И така, в един от последните дни, получих заслужена похвала от червенобрадия инструктор, придружена от джентълменски жест –обърсване на носа с неговата персонална носна кърпа! В същия този ден, обаче, се сблъсках с деликатен проблем. Налегна ме неотложна естествена нужда. Нямаше как да устискам и минута повече. Той забеляза затруднението ми, и ми посочи дръвчетата около пистата. Аз се възпротивих, но бях успокоена, че това се правело от всички без срам и свян. Шмугнах се в горичката, свалих якето, някак си се справих с гащеризона, и аха да клекна, ските сами тръгнаха! Като на забавен кадър, в пълно вцепенение от изненада и ужас, наблюдавах жълтата диря, която оставях след себе си, докато накрая се озовах насред пистата, без щеки, без яке и без всякакво достойнство - по голо дупе! Усетих погледът му, втренчен в бляскавата ми голота, и ако щете вярвайте, това бе мигът, в който той се влюби в мен, или по-скоро в определена част от мен, а аз – в него, за това че не ми се присмя, а като един същи рицар се втурна да спасява каквото бе останало от честта ми. Или може би искаше да запази гледката само за себе си. Дълги години след това го измъчвах да ми каже истината, а той само се подхилкваше многозначително. Все едно, и така си го обичам, и до ден днешен на воля се ровя из прекрасната му брада! Така че, драги девойки и младежи, хич не вярвайте на разни поети, възпяващи очите на любимия. Със сигурност имат предвид нещо друго.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Мъжът ми
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: inaned
раздел: Лирика -> Хумористична
публикувана на: 26.09.2007 г.
прочитания: 121
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7078
Автори: 1859
Произведения: 39562
Съобщения: 209548
Лексикони: 1735
Коментари: 54533
SMS-и: 754
Снимки: 4129
online: 103
|
|
|
