Студено кафе

И днес няма да дойдеш нали?
Аз няма през прозореца се взирам
Напразно. И как ме боли!
Боли ме та чак се презирам.

Глупачка, приготвих кафе,
което сега ще изстине.
Върви ми на трудни мъже.
Така ли живота ще мине?

Ще спре ли някой ден край мен един,
от който коленете ми треперят,
пребродил цялата земя,
спокойствие при мене да намери?

Ще бъде ли това или ще чакам
пак до прозореца ми нещастлива,
загледана навън и мрачна.
А пък кафето ще изстива...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf