ИЗПЯТА МЪКА

Изпята мъка. Спрели колела
от дъждове, валяли допотопно.
Раздухва вятър синкава мъгла
пред хоризонт, светкавично изопнат.

Каруца на чергари - във калта.
Затънала - като последен вопъл.
Изцъклена проблясва печалта
в зениците на кон - все още топъл.

Дълбоки коловози. Лепне пръст,
от псуване и крясък омърсена.
Подхваща куче тягостната мъст
и лае диво в пустош просълзена.

Догаря сетен, свит набързо фас.
Реве дете под мокрите платнища.
Погребват коня до подгизнал храст.
И мъката - отново се отприщва.

Изпята мъка. Изгрев като взор.
Баща и син, застанали на впряга.
Души пълзят под свежия простор
от който стяга... Невъзможно стяга!

(От стихосбирката "Бакърена паничка")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf