Когато потъна
в онези
решителни тъмни огньове
забравям
всичките си малки бесове.
Дори да пресъхнат
безмълвни мостове
(под пепелта на мойте страхове).
Аз нямам път
освен към теб.
Настръхвам пак
усмивката ти
щом ме призове.
към теб летят
не стъпват моите нозе.
Да се прегърнат
знаят как
обичащите се ръце...