Зора

Събуждам се и утрото пробожда мисълта ми.

Очите ми се борят със съня.

Лъчите бавно лазят по стената,

обагряйки в цвят заспалите ми устни.

Очи притварям и мечтая, отново да сънувам само теб.

И в тоз момент на празник за духа ми,

когато слънцето владее хоризонта,

разтварям аз очи и шепна тихо.

"Здравей Зора, как радвам се отново да те видя."

Сълза по бузата се стича.

Красиво е небето тази сутрин.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf