Равносметка

на Гергин

Сега разбирам как си падал,

в жестока бездна от тъга,

пред любовта безсилен как си страдал,

копнеещ капка обич, топлина.

Сега разбирам как желаеш,

със мене утрото да идва,

как тайно под звездите си мечтаеш

високи върхове със мене да достигнеш!

Защо е трябвало да те измъчвам,

със леден камък и студени устни,

чувства най-красиви да потъпквам,

страхуваща се любовта да вкуся?

Защо е трудно да признаем,

че любовта ни мисълта е победила?

Истината сладка да признаем:

любовта е с най-могъща сила!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf