Аз искам гласът ми да екне,Да стенат от тътен скалитеИ хищна внезапност да блеснеВ бодливия взор на орлите.
Аз искам, разпръснала себе си,Да падна - парчета от пъзел.А мислите - рошави ребуси - Да стегна с ръце...като възел.
Аз искам да лумна езически,Да плача сама...до преструвка.
Прогонваш сънят ми момичешкиС горещо кафе...и целувка....