Когато мен ме няма

Когато чуеш, че вече ме няма

и свършили са земните ми дни,

и в небитието глуха, няма

съм затворена между четири стени...

Когато сън сънувам в черна яма

и няма вече да ме боли,

за мене смях и песен няма,

не чувам поточето да ромоли...

Когато слънце спре да ме огрява,

луната не показва ми звезди,

вятър във косите не играе,

и не ще ме видиш вече ти...

Тогава се поспри и погледни нагоре,

нагоре към трепкащите звезди.

Вгледай се, заслушай се любими,

може да намериш горе моите очи.

Тук вече никога не ще ги видиш

да ронят все за теб сълзи,

и няма начин да изтриеш

оставени от тях следи.

Тогава недей да съжаляваш,

недей да страдаш и скърбиш.

Аз тайничко ще бъда винаги със тебе,

целувки ще ти пращам от нощното небе.

Спомняй си понякога за мене,

за нас, за нашата любов.

Ще бъдем заедно отново с тебе,

само че във друг живот.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf