Избродирах те

Жълтооранжева луната блестеше

в медено оцвети ме цяла

златнокрила светулка трептеше,

насочвайки ме в нощтната омая.

Навлязох в булото на тъмната царица

Да те търся хукнах и една сълзица,

отрони се, а ти в мен болеше.

Няма смисъл да те гоня осъзнах,

дори и пътя да е ярко осветен,

затуй се спрях и за миг видях

ти отдавна вече бе далеч от мен.

Но блян си и такъв ще си останеш,

затова незърнат ще те създам,

с очите си от душата ми ще погледнеш,

със сърцето да почувстваш, от моето ще дам.

Завърших те. Избродирах те. Цял.

Сега стоиш пред мене сам,

виж мило, вятър топъл е повял

на месечина да ме целунеш искам. Там.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf