Сън май беше, или не.
Видение от други свтове.
Ти беше мое ледено небе
И пламнало в огньовете море.

Ти беше ужас, беше смях.
И радост беше, беше грях.
Умираща в агония звезда,
Зараждаща, се в утрото, зора.

Ти беше блясък, беше мрак.
Дървен сал и мощен влак.
Ти беше аз и аз бях ти-
Размити в пясъка следи.

Ти беше огън, беше лед.
И аз обичах всичко в теб.
Ти беше мисъл, беше глас,
Това коет не ще съм аз.

Ти беше болка, беше лек.
Ужасен звяр и пак човек.
Ти беше дявол ти беше бог
И моят най-горчив урок.

Ти беше звук, ти беше песен.
Умираща, отново, есен.
Ти беше въздух, бе затвор-
Копнеж по вечния простор.

Ти беше път, ти бе капан.
Умислен бе и бе засмян.
Ти беше дом, ти бе приют,
Където аз се крих от студ.

Но беше сън, отминал сън.
Потънал във вечните морета.
Ти беше сън...Прекрасен сън.
Мечта- разбита на парчета.

Януари 2003г.
СОФИЯ