|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Когато дойде ред да помълчим
Протегни ръце през купища мълчание
и длан в дланта ми положи.
Когато вече всичко сме си казали
ще дойде ред да помълчим.
И няма да е тежка тишината,
а топла като сутрешно кафе,
ще е уютна и така позната
като стар приятел, като спомен от дете,
като топла стая със огнище,
ще ме грее просто мисълта,
че си тук до мен, че си наблизо
на разстояние една протегната ръка.
Дори без думи ще те чуя,
защото в погледа ти всичко ще звучи,
със топли длани ще те разгадая,
когато дойде ред да помълчим.
... какво от туй, че ще мълчим с уста,
когато ще говорим със сърца...
01.10.2007
~посветено
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: little_elf
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-10-01
прочитания: 151
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46667
Съобщения: 193855
Лексикони: 2118
Коментари: 70144
SMS-и: 803
Снимки: 4756
|
|
|
|
|
|
|
|
|
