НА Д.

Ти ме мразиш и аз ще те намразя.
Но някога, не и сега.
Защото, каквото и да правя-
Ти си вътре в моята душа.

Очите ти, студени, ще забравя.
Макар сега така да ги копнея.
Споменът, далече, ще оставя.
И повече сълза не ще пролея.

От живота си, до кръв, ще те изтрия.
И ще бягам, до където има път.
Сърцето си с отрова ще убия,
Ако трябва ще живея в чужда плът.

Ще завъртя земята наобратно
През зимата ще има летен зной.
Луната ще изгрява многократно,
Но трябва да намеря, аз, покой.

Звездите ще удавя във морето.
Слънцето ще спи на юг.
Ще бягам и ще бягам, до където,
Открия, че съм влюбена във друг.

От небето ще се сипят огън, прах.
В недрата си земята ще гори.
Светът ще преобърна в кървав ад,
Да видя, че и тебе те боли.

Ще се сипят сиви, лепкави мъгли.
Вселената ще бъде разрушена.
Но в сърцето ми все още ще боли
И душата ми ще бъде наранена.

И ще бродя сред руини и печал.
Бъдещето в мрака ще прочитам.
Светът ще бъде мъртъв, изгорял.
Сега разбра ли колко те обичам.

22.10.2003
ПАРИЖ