Най-накрая

Нали знаеш, че това стихотворение го пиша за теб?

Знеш, разбира се и какво от това?

Погледът ти по-студен е и от полярен лед...

Нима очаквам да вярваш в любовта?

Просто погледни в моите очи.

Виж ги, виж и празнотата в тях,

виж колко значеше за мене ти

и това, което остана след теб - безкраен сняг.

Не, наистина, не е ли смешно,

не съм ли смешна, жалка аз?

Не, кажи ми, отговори ми честно,

смешно ли е, че повярвах в "нас"?

И дори да не звучи като шега,

че помислих, че в теб има любов,

сега по-сама от самата самота,

аз продължавам да се смея на своя живот.

Мисля, че е време да се разделим,

оттук нататък всеки сам да се оправя,

живота свой самостоятелно да продължим.

Ами тогава - сбогом... най-накрая!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf