Мъртвите поля на лудостта

Сред мъртвите поля на лудостта
лежа със стъклен поглед взрян във небесата,
замечтан за твойта нежна красота
след дългите неволи на живота.
Пронизан с меч отровен във гърдите
шепна тихо неизречени слова,
мъчейки се с сетни сили да прогоня аз очите
на приседналата тихо Самота.
Гарванът разкъсва с нокти живата ми плът
сочейки със кървав поглед пътя ми небесен.
Ще те чакам някъде отвъд, под мъртвите поля на лудостта
с надеждата да сложиш край на злия дух наречен Самота.
Не ще си иде тя отмен дорде зърна твоя лик
и бавно ще разяжда с смях окаяната ми душа,
но щом те видя ще надам най-мощния си вик
и ще си иде с адски писък мъчителната-Самота
***
Тогава вече ще лежа спокоен
и роза ще разцъфне на стария ми кръст надгробен.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: felix
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-10-03
прочитания: 222
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7720
   Автори: 2100
   Произведения: 48585
   Съобщения: 211215
   Лексикони: 2285
   Коментари: 73115
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937