Ледени цветя

С усмивки истински но някак злобни,

вятъра и зимата танцуват вън,

със пръсти нежно-безпогрешни,

рисуват подло зимен сън...

Блъскащи се странно и коварно,

но пак приятели добри,

невидими се приближиха бавно,

и на прозореца цветя ми подариха...

Прилепнали кристални и студени,

цветята са създадени от лед,

но те оставени са там за мене,

прозраченоледен и красив букет.

Слънцето не искам да изгрява,

нека зимата да властва над деня,

без обич чиста и без вяра,

сама ще плача в самота.

И само те ще са ми радост,

погледнала ги нежно се усмихвам,

ще чуят те за моята тъга,

и ще превърнат в лед сълзите.

И силна, борбена но тъжна,

ще чакам някой да строши леда,

от тоз коварен сън да ме измъкне,

със нежни рози, не от лед цветя.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf