Дива роза

Огледах се в цветовете кадифени,

дива роза те нарекох.

И от бодлите твои, ръцете наранени,

стен от болка и любов изрекох.

Първият ден за дар от Бога си помислих,

име грациозно ти дадох.

По красотата ти дива без край се улисах,

вниманието свое окрадох.

На втория ден на вратата почуках,

роза червена подадох.

Ръцете ти нежни да ме галят почувствах,

И нова страст си облякох.

На третия ден тялото ти в леглото положих,

до ваза красива с рози големи.

Истинска райска градина с любов ти показах,

цветовете, цъфтящи даже ражнежих

Дива роза ти казвам от тогава,

макар името ти нежно да знам.

Тоз прякор така удачно приляга,

на тоз дар от природата голям.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf