|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ПаК За ЛюБоВтА
Писна ми да пиша стихове за любовта...
Тя е просто и само красива тъга.
Кара те в небесата сини да летиш,
но после идва момента да се преземиш.
Тупнеш на земята и всичко те боли,
погледнеш си в джоба - нямаш пари,
с няколко хиляди нерви си олекнал
и силния ти характер е омекнал.
Та питам: за какво ни е притрябвала?
Че е приказка винаги съм вярвала.
Приказка, недописана, искрена,
чакаща от теб да бъде измислена.
И да, оказах се права - сам я създаваш.
Но по- късно от мъка изгаряш,
не е перфектна, както си се надявал,
защото на някой ред не си внимавал
какви небивалици си писал
и в своите лъжи си се улисал
и приказката се превръща във кошмар...
От нежна пеперуда- кръвосмучещ комар,
от всяка капка в дъжда-
необмислено изречена лъжа.
Приказка ли? Не, вече не съм съгласна...
Детската ми красива представа угасна...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: night_girl
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-10-07
прочитания: 173
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7741
Автори: 2105
Произведения: 48920
Съобщения: 208256
Лексикони: 2302
Коментари: 73707
SMS-и: 809
Снимки: 4960
|
|
|
|
|
|
|
|
|
