човекът с боси мечти

живееше отдавна
един странен мъж
който винаги носеше шапка
и беше усмихнат.
посрещаше всеки изгрев
седейки на прозореца
и си пееше
някаква весела
песничка.
не беше знатна особа.
просто
обикновен човек
с боси мечти
охлузени пети
и малко
набръчкана усмивка,
която слагаше само в
краен случай.
винаги търсеше правилното решение
и рядко се излизаше на
глава с него.
обичаше птиците
като свои сестри
и им поднасяше в шепите си
трохи от сух хляб.
той винаги знаеше как
да накара вятъра да му посвири
и слънцето да му се усмихва
с облещени лъчи от
злато.
ходеше рошав,
небръснат, с изгризани нокти,
но имаше топло сърце.
сиромашко.
когато завалеше дъжд,
човекът с боси мечти
държеше капките
в очите си
и ги караше да танцуват по
лицето му.
но никога не свеждаше глава,
за да покаже
тъжната си страна.
нали ви казвам!
на босо се усмихваше.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: sheherezada
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-10-07
прочитания: 197
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46667
   Съобщения: 193855
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70144
   SMS-и: 803
   Снимки: 4756